Ерата на чудесата през 18в. е не толкова ера на чудесните изобретения (това идва по-късно), колкото на чудесните открития, които човечеството прави през този период. Открити са много нови острови и островни култури, нови звезди и планети и нови химически елементи и реакции.

Интересно е да прочетем за ентусиазма, с който различни джентълмени-учени и ентусиасти-откриватели пътуват до непознати земи, взират се с месеци в нощното небе и извършват първите опасни и вълнуващи полети с балон в ерата на Просвещението, чиито методи поставят основите на съвременната наука и откритията им дават началото на Индустриалната революция.

Това, което не е интересно, е подходът на автора към темата - да ни запознае с всички тия открития чрез подробните описания на живота и битието на някои от гореспоменатите джентълмени-учени и ентусиасти-откриватели. Не, че имам нещо против да науча за живота им - но когато по-голямата част от книгата е заета с всекидневни битови подробности, на човек му се прииска да се върнем все пак до чудесните открития, вместо да подсмърчаме пред сърцераздирателните описания колко тежък бил животът на сестрата на астронома, защото му е помагала и е супер важно да отбележим заслугата на жените в развитието на науката защото така е политически коректно. Само се чудя как така Ричард Холмс пропусна да ни осведоми за подробните биографии на двамата черни слуги в едната от експедициите, които се напиха в студа и замръзнаха. Все пак и те са малцинства, и те трябва да имат пръст в науката. Ай сиктир.